21 ago 2010, 13:28

Тази нощ 

  Poesía » Otra
463 0 1

 

                                                 На Льоня

 

Луната - неразрязан портокал,

на криеница тази нощ играе.

Подмамена от нейната печал,

последвах я във пътя ù безкраен.

 

Сприятелихме се и тя  ми повери

най-нежните си и красиви тайни.

А на сбогуване ми подари

лъч от светлината си нетрайна.

 

Оплетох го в косите си. Така

в съня ти слязох бавно и полека.

Дойдох за малко. Бързо дай ръка!

Да тръгнем с теб по лунната пътека.

 

Сред звездната невидима печал

с теб ще се сгушим и ще засияем.

Луната - неразрязан портокал,

на криеница с нас ще си играе.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??