21 ago 2010, 13:28

Тази нощ

  Poesía » Otra
628 0 1

 

                                                 На Льоня

 

Луната - неразрязан портокал,

на криеница тази нощ играе.

Подмамена от нейната печал,

последвах я във пътя ù безкраен.

 

Сприятелихме се и тя  ми повери

най-нежните си и красиви тайни.

А на сбогуване ми подари

лъч от светлината си нетрайна.

 

Оплетох го в косите си. Така

в съня ти слязох бавно и полека.

Дойдох за малко. Бързо дай ръка!

Да тръгнем с теб по лунната пътека.

 

Сред звездната невидима печал

с теб ще се сгушим и ще засияем.

Луната - неразрязан портокал,

на криеница с нас ще си играе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...