21 ago 2010, 13:28

Тази нощ

  Poesía » Otra
630 0 1

 

                                                 На Льоня

 

Луната - неразрязан портокал,

на криеница тази нощ играе.

Подмамена от нейната печал,

последвах я във пътя ù безкраен.

 

Сприятелихме се и тя  ми повери

най-нежните си и красиви тайни.

А на сбогуване ми подари

лъч от светлината си нетрайна.

 

Оплетох го в косите си. Така

в съня ти слязох бавно и полека.

Дойдох за малко. Бързо дай ръка!

Да тръгнем с теб по лунната пътека.

 

Сред звездната невидима печал

с теб ще се сгушим и ще засияем.

Луната - неразрязан портокал,

на криеница с нас ще си играе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...