Aug 21, 2010, 1:28 PM

Тази нощ

  Poetry » Other
629 0 1

 

                                                 На Льоня

 

Луната - неразрязан портокал,

на криеница тази нощ играе.

Подмамена от нейната печал,

последвах я във пътя ù безкраен.

 

Сприятелихме се и тя  ми повери

най-нежните си и красиви тайни.

А на сбогуване ми подари

лъч от светлината си нетрайна.

 

Оплетох го в косите си. Така

в съня ти слязох бавно и полека.

Дойдох за малко. Бързо дай ръка!

Да тръгнем с теб по лунната пътека.

 

Сред звездната невидима печал

с теб ще се сгушим и ще засияем.

Луната - неразрязан портокал,

на криеница с нас ще си играе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...