Тази нощ и Луната е убийца...
След дъжд мирише на нечисто,
а зад ъгъла Луната дебне, сякаш е убийца.
Тормози хората, взима тяхното минало,
макар да има дом - продължава да е скитница.
Дъждовните капки са нейните оловени куршуми,
стреля с тях и носи зараза.
Не чух стъпките ù, защото бяха глухи,
а наоколо въздухът бе изпълнен с омраза.
Жестока е... и не знае какво е болка,
изкоренила е чувствата отдавна от себе си.
Никой не я познава истински - болна е -
с лъчите си хладнокръвно бичува всичко в мене...
Осъди ме, сякаш съм неверница
и впи ноктите си здраво в душата...
Протъргува тялото ми - била съм грешница,
накара ме да повярвам в тъмнината...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алехандра Todos los derechos reservados
