Тази нощ и Луната е убийца...

alehandra (Алехандра)
28 36

14 авг. 2009 г., 11:49

Поэзия

704 0 2

След дъжд мирише на нечисто,

а зад ъгъла Луната дебне, сякаш е убийца.

Тормози хората, взима тяхното минало,

макар да има дом - продължава да е скитница.

Дъждовните капки са нейните оловени куршуми,

стреля с тях и носи зараза.

Не чух стъпките ù, защото бяха глухи,

а наоколо въздухът бе изпълнен с омраза.

Жестока е... и не знае какво е болка,

изкоренила е чувствата отдавна от себе си.

Никой не я познава истински - болна е -

с лъчите си хладнокръвно бичува всичко в мене...

Осъди ме, сякаш съм неверница

и впи ноктите си здраво в душата...

Протъргува тялото ми - била съм грешница,

накара ме да повярвам в тъмнината...