Тази нощ ми се искаше да си поплача
Тази нощ ми се искаше да си поплача.
Но да плача не умея.
Спомен тегнеше ми в душата...
Но е толкоз тъмно в нея,
че дори и слънцето да блесне - няма да го видя.
Само парещо ще го усещам.
Ще се мъча да го разпозная.
Но едва ли ще се сетя.
Ще почакам в тъмнината да отмине.
Малко може да ме наболява.
Малко тежко ще ми бъде,
ала после ще потъне пак в забрава.
И ще бъде пак нощта ми лека.
И луната ще ми се усмихва.
Малко искаше ми се да си поплача...
Няма смисъл - ето вече болката притихва...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
