Тази нощ те сънувах
Тази нощ те сънувах.
Защо ли?
Ти беше приседнал до мен.
Ръката протегна, помилва ме.
Сведе надолу глава.
Но не настръхнах, както си мислех.
А някога не беше така.
Не трепнах дори.
Няма вълнение.
Нямаше чувство.
Нищо не беше както преди.
Просто те гледах, ти беше отчаян.
Нямаше какво да си кажем.
Почти бях забравила, че си реален.
А някога не беше така.
Дори не се сещах какво съм изпитвала.
Всичко давах за да бъдеш до мен.
Защо съм си мислила, че без тебе не мога?
Даже си мислех, че без теб ще умра?!
Каква любов!!!
Каква ирония!!!
Но... беше отдавна.
Всичко е минало.
Всичко забравих.
Даже и болка няма сега.
Но не разбрах защо ме споходи?
Защо дойде във съня?
Не гледай тъжно!
Главата вдигни!
Не искам да чувстваш вина.
Сега искам прошка.
Би ли ми дал?
Забравих те...,а не мислех така!
Защо ли?
Ти беше приседнал до мен.
Ръката протегна, помилва ме.
Сведе надолу глава.
Но не настръхнах, както си мислех.
А някога не беше така.
Не трепнах дори.
Няма вълнение.
Нямаше чувство.
Нищо не беше както преди.
Просто те гледах, ти беше отчаян.
Нямаше какво да си кажем.
Почти бях забравила, че си реален.
А някога не беше така.
Дори не се сещах какво съм изпитвала.
Всичко давах за да бъдеш до мен.
Защо съм си мислила, че без тебе не мога?
Даже си мислех, че без теб ще умра?!
Каква любов!!!
Каква ирония!!!
Но... беше отдавна.
Всичко е минало.
Всичко забравих.
Даже и болка няма сега.
Но не разбрах защо ме споходи?
Защо дойде във съня?
Не гледай тъжно!
Главата вдигни!
Не искам да чувстваш вина.
Сега искам прошка.
Би ли ми дал?
Забравих те...,а не мислех така!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
