1 мая 2007 г., 23:15

Тази нощ те сънувах

1.1K 0 5
Тази нощ те сънувах.
Защо ли?
Ти беше приседнал до мен.
Ръката протегна, помилва ме.
Сведе надолу глава.
Но не настръхнах, както си мислех.
А някога не беше така.
Не трепнах дори.
Няма вълнение.
Нямаше чувство.
Нищо не беше както преди.
Просто те гледах, ти беше отчаян.
Нямаше какво да си кажем.
Почти бях забравила, че си реален.
А някога не беше така.
Дори не се сещах какво съм изпитвала.
Всичко давах за да бъдеш до мен.
Защо съм си мислила, че без тебе не мога?
Даже си мислех, че без теб ще умра?!
Каква любов!!!
Каква ирония!!!
Но... беше отдавна.
Всичко е минало.
Всичко забравих.
Даже и болка няма сега.
Но не разбрах защо ме споходи?
Защо дойде във съня?
Не гледай тъжно!
Главата вдигни!
Не искам да чувстваш вина.
Сега искам прошка.
Би ли ми дал?
Забравих те...,а не мислех така!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...