5 nov 2011, 16:21

Тази обич

2.9K 0 31

Тази обич не беше измислица
или детски-наивна мечта...
Тази обич се случи наистина.
Появи се. Видя. Отлетя...

Тази обич нахлу като вихър.
Преживяното в миг разруши.
Тя не беше пристанище тихо,
нито лек за ранени души.

Тя обърна съдби и представи
и доверие с ревност оплете.
Тя не стъкна семейна жарава.
Не пося във градината цвете.

Тя вилня. После бавно утихна...
И пое през строшени стъкла.
Без следи...

                    Само няколко стиха
днес напомнят, че тук е била.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво...
  • Прочетох един твои стих,и не можах да се откъсна докато не изчетох всичките ти стихове..без да преувеличавам просто ще споделя моето лично мнение- ти пишеш наи-прекрасната поезия която съм чел.Със сигурност си събитие..Сърдечни поздрави.В мое лице имаш абсолютен фен на поезията ти.
  • ...!!!
  • Прекрасен стих!
  • !!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...