21 ago 2006, 23:52

Тази раздяла е като мъничка смърт

  Poesía
1.1K 1 2
Тази раздяла е като мъничка смърт
Весела Кънчева

Ние се срещнахме през лятото,
твоите големи и топли очи ме плениха,
и аз се влюбих в тях...

Но дните отминаха бързо,
и дойде мигът на раздялата.
А тази раздяла е като мъничка смърт...

Стояхме в метрото безмълвни,
в очакване на влака, който ще ни раздели...
Искахме да отдалечим мига на раздялата...

Но ето го, идва, тракат неумолимо колелата,
влакът, който може би ни разделя за винаги...
Осъзнавам, че тази раздяла е като мъничка смърт...

Ти тръгваш и аз не мога да те спра,
влакът тръгва и бързо те отдалачава от мен...
Чувствам,че дъхът ми спира, а сърцето боли...

Без да се обръщам назад-тръгвам нагоре,
по-бързо да изляза на въздух,на въздух.
Тази раздяла за мен е като мъничка смърт...

03.10.2005
София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, дай Боже повече романтични души! Как да не му стане по-леко на човек след такъв отзив! Много благодаря, трогната съм, Петинка!
    Мила Челси-да, така е, не всяка раздяла, разбира се, но раздялата с любим човек винаги е такава, права сте.
    Много благодаря за подкрепата и на двамата! Тя значи много за мен, наистина.
    С много слънчеви усмивки.Веси
  • Поздрави,Веси,за силата на преживяното!
    Но ти гледай напред!
    И...след "малката смърт"ще се роди "нова любов"!
    Усмивки!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...