Веси (Весела Кънчева) Веси (Весела Кънчева)
100
21.08.2006 г., 23:52

Тази раздяла е като мъничка смърт

1.1K 1 2
Тази раздяла е като мъничка смърт
Весела Кънчева

Ние се срещнахме през лятото,
твоите големи и топли очи ме плениха,
и аз се влюбих в тях...

Но дните отминаха бързо,
и дойде мигът на раздялата.
А тази раздяла е като мъничка смърт...

Стояхме в метрото безмълвни,
в очакване на влака, който ще ни раздели...
Искахме да отдалечим мига на раздялата...

Но ето го, идва, тракат неумолимо колелата,
влакът, който може би ни разделя за винаги...
Осъзнавам, че тази раздяла е като мъничка смърт...

Ти тръгваш и аз не мога да те спра,
влакът тръгва и бързо те отдалачава от мен...
Чувствам,че дъхът ми спира, а сърцето боли...

Без да се обръщам назад-тръгвам нагоре,
по-бързо да изляза на въздух,на въздух.
Тази раздяла за мен е като мъничка смърт...

03.10.2005
София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Веси (Весела Кънчева)
    Веси (Весела Кънчева)
    Ех, дай Боже повече романтични души! Как да не му стане по-леко на човек след такъв отзив! Много благодаря, трогната съм, Петинка!
    Мила Челси-да, така е, не всяка раздяла, разбира се, но раздялата с любим човек винаги е такава, права сте.
    Много благодаря за подкрепата и на двамата! Тя значи много за мен, наистина.
    С много слънчеви усмивки.Веси
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Поздрави,Веси,за силата на преживяното!
    Но ти гледай напред!
    И...след "малката смърт"ще се роди "нова любов"!
    Усмивки!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0