Веси (Весела Кънчева) Веси (Весела Кънчева)
100
21 авг. 2006 г., 23:52

Тази раздяла е като мъничка смърт

1.1K 1 2
Тази раздяла е като мъничка смърт
Весела Кънчева

Ние се срещнахме през лятото,
твоите големи и топли очи ме плениха,
и аз се влюбих в тях...

Но дните отминаха бързо,
и дойде мигът на раздялата.
А тази раздяла е като мъничка смърт...

Стояхме в метрото безмълвни,
в очакване на влака, който ще ни раздели...
Искахме да отдалечим мига на раздялата...

Но ето го, идва, тракат неумолимо колелата,
влакът, който може би ни разделя за винаги...
Осъзнавам, че тази раздяла е като мъничка смърт...

Ти тръгваш и аз не мога да те спра,
влакът тръгва и бързо те отдалачава от мен...
Чувствам,че дъхът ми спира, а сърцето боли...

Без да се обръщам назад-тръгвам нагоре,
по-бързо да изляза на въздух,на въздух.
Тази раздяла за мен е като мъничка смърт...

03.10.2005
София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Кънчева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Веси (Весела Кънчева)
    Веси (Весела Кънчева)
    Ех, дай Боже повече романтични души! Как да не му стане по-леко на човек след такъв отзив! Много благодаря, трогната съм, Петинка!
    Мила Челси-да, така е, не всяка раздяла, разбира се, но раздялата с любим човек винаги е такава, права сте.
    Много благодаря за подкрепата и на двамата! Тя значи много за мен, наистина.
    С много слънчеви усмивки.Веси
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Поздрави,Веси,за силата на преживяното!
    Но ти гледай напред!
    И...след "малката смърт"ще се роди "нова любов"!
    Усмивки!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0