Плаче тихо духовно саможива.
Нещо чака, чрез което да се върне.
Тишина, от която не унива
и която не пребъдва във присъда.

Тази тук е набола и копривна,
много пъти я е жилила до същност.
Плаче тихо. Без нея Арфодита
е загубила блестенето от мъка.

Тя се хапе до болка по езика.
И се дращи изтощено по бедрата.
Но те гледа любовно, и те пита,
тази нощ дали ще пазиш самотата ù.

И не иска тя много търпеливост.
А човеци осъзнати и разумни.

Но защото тя не спира да обича,

там в душата ù е светло като в църква.