Тази вечер ще бъде последна!
Ще говорим със теб до зори,
но, кажи ми, аз как да погледна -
без да плача - във твойте очи?!
Как да бъда безгрешна и вярна,
как да любя, без да боли?!
Аз сърцето си там ще оставя,
ще прошепна: "При друга иди!"
Закъсняла любов ме застигна,
в друго време се тя появи.
Изгори ме, но бях аз щастлива!
Днес те моля! За всичко... Прости!
Колко сили ми трябват да тръгна,
Танц последен ще бъде за нас!
Утре може би друг ще целувам...
Сбогом...! Вече тръгвам си аз!
© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados