henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
30 jul 2008, 11:13

Те 

  Poesía » Otra
690 0 12
 

Та...

Те.

Убиваха

 и

продължават.

Обещаваха

и

продължават

да го правят.

Едни и същи...

Същи  и едни.

Едни за тях си -

всички за едни...

Идиоти.

Тази вечер ревах пред момичето си!

Не можах да издържа.

Запалих една,

пих няколко.

Гадовете спяха.

Същите,

които убиха

милиони

стари

хора.

Изгониха

милиони

млади

хора.

С най-ярката,

червената

кръв...

Ревах...

(А съм мъж и не би трябвало...)

Ревах

за

България...

За

Ирак,

Пакистан,

Израел,

Иран,

Афганистан,

Йемен...

(защото ще следва...)

Ей така -

ревах

за Адил.

И

за

себе си

някак...

Когато тя...

(Адил казваше :

„Тате!")

А пустинята с жаркото

слънце

мълчеше.

 -Тате? - говореше тя.

Та...

Те

го

убиха.

Автомати, насочени право

 в главата...

  • - Тате!!!

Да,

те.

Тези,

които се смеят в екраните.

Тези,

които

трябва да замълчат...

се смеят

автоматично...

- Пич, знаеш ли, не съм виждал брат си от пет години.

- Къде е?

- Във Флорида.

- Има зелени карти...

- Да. Ама не са за всеки!

- Защо не пием?

- Щото ми се повръща - станах.

Та...

Те.

Убиваха

 и

продължават.

Те

накараха всичкото ми

да

плаче.

Та...

Те

правят така,

че да рева всяка вечер.

Автомати към мен.

Просто казвам

в умората...

- Тате!

 Те!

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??