Те
Та...
Те.
Убиваха
и
продължават.
Обещаваха
и
продължават
да го правят.
Едни и същи...
Същи и едни.
Едни за тях си -
всички за едни...
Идиоти.
Тази вечер ревах пред момичето си!
Не можах да издържа.
Запалих една,
пих няколко.
Гадовете спяха.
Същите,
които убиха
милиони
стари
хора.
Изгониха
милиони
млади
хора.
С най-ярката,
червената
кръв...
Ревах...
(А съм мъж и не би трябвало...)
Ревах
за
България...
За
Ирак,
Пакистан,
Израел,
Иран,
Афганистан,
Йемен...
(защото ще следва...)
Ей така -
ревах
за Адил.
И
за
себе си
някак...
Когато тя...
(Адил казваше :
„Тате!")
А пустинята с жаркото
слънце
мълчеше.
-Тате? - говореше тя.
Та...
Те
го
убиха.
Автомати, насочени право
в главата...
- - Тате!!!
Да,
те.
Тези,
които се смеят в екраните.
Тези,
които
трябва да замълчат...
се смеят
автоматично...
- Пич, знаеш ли, не съм виждал брат си от пет години.
- Къде е?
- Във Флорида.
- Има зелени карти...
- Да. Ама не са за всеки!
- Защо не пием?
- Щото ми се повръща - станах.
Та...
Те.
Убиваха
и
продължават.
Те
накараха всичкото ми
да
плаче.
Та...
Те
правят така,
че да рева всяка вечер.
Автомати към мен.
Просто казвам
в умората...
- Тате!
Те!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
