Една жена, една топола.
Мъж един - до него тя,
една Съдба - до болка гола
бряг самин – но без река.
Той – стон откършен пие
Тя – сребрее клоните-бедра
Съдбата, змийска плитка вие
Топола се протяга към брега.
Ветрище люби стройната снага
да я погуби, то реве, ламти
А тя изви се в шеметната дъга -
елегантна - и в смъртта дори - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse