26 may 2016, 16:33

Те 

  Poesía » De amor
507 1 9
Една жена, една топола.
Мъж един - до него тя,
една Съдба - до болка гола
бряг самин – но без река.
Той – стон откършен пие
Тя – сребрее клоните-бедра
Съдбата, змийска плитка вие
Топола се протяга към брега.
Ветрище люби стройната снага
да я погуби, то реве, ламти
А тя изви се в шеметната дъга -
елегантна - и в смъртта дори - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??