ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
26 may 2016, 16:33

Те 

  Poesía » De amor
451 1 9

Една жена, една топола.

Мъж един - до него тя,

една Съдба - до болка гола

бряг самин – но без река.

 

Той – стон откършен пие

Тя –  сребрее клоните-бедра

Съдбата, змийска плитка вие

Топола се протяга към брега.

 

Ветрище люби стройната снага

да я погуби, то реве, ламти

А тя изви се в шеметната дъга -

елегантна - и в смъртта дори -

 

легна - мраморна Венера, гола,

Мост тя стана на брега

Той подпря с душа си ствола

Тя с косите – даде му река.

 

Мост - а долу не шуми вода

Бряг – отсреща пак топола

и двама в лодка - без гребла

Любов –сърцата им пробола.

 

Рене

 

 

 

 

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привет, Марина! Мерси!
  • Мммм..., малеее...!!!
  • Силно обоняние, Любо. Лирическата ми е неграмотна, но пък май е влюбена и аз и се оказах под ръка Добре поне, че засега не композира
    Благодаря ти, Любо!
  • И замириса на Любов...Усещам промяна в настроението... Продължавай така, хубаво стихотворение!
  • Благодаря ви, Колич, Руми!
  • Много хубаво и доста различно от всичко, което съм чела за любовта! Ето, затова те харесвам, Рени, защото си себе си!
  • Хубаво любовно стихо! Браво! Харесах и оценявам!
  • Благодаря, Младене! Сърдечен го усетих и ти го връщам такъв! Пращам и усмивка този път, пак закъсах с "намигването" Анабел ми бяга нещо и няма кой да каже как беше...'брой го за намигване, а?
  • Напоследък пишеш много хубаво за любовта, Рени! Сърдечен поздрав!
Propuestas
: ??:??