Те
Една жена, една топола.
Мъж един - до него тя,
една Съдба - до болка гола
бряг самин – но без река.
Той – стон откършен пие
Тя – сребрее клоните-бедра
Съдбата, змийска плитка вие
Топола се протяга към брега.
Ветрище люби стройната снага
да я погуби, то реве, ламти
А тя изви се в шеметната дъга -
елегантна - и в смъртта дори -
легна - мраморна Венера, гола,
Мост тя стана на брега
Той подпря с душа си ствола
Тя с косите – даде му река.
Мост - а долу не шуми вода
Бряг – отсреща пак топола
и двама в лодка - без гребла
Любов –сърцата им пробола.
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
Добре поне, че засега не композира
