Те слънцето грабят от нашите дни,
тези наши приятели верни,
и споделят с желание нашите мечти,
и тъжат с нас в дните ни черни.
Те споделят с нас мъка и радост,
и сълзи с нас ронят безспир,
но отиде си буйната младост
и животът безгрижен и мил.
Тез, приятели що някога бяха,
вече за нас са чужди, далечни,
забравиха песните, що някога пяха
за дружба и приятели вечни. ...