22.06.2008 г., 11:52

те

628 0 1
Те слънцето грабят от нашите дни,
тези наши приятели верни,
и споделят с желание нашите мечти,
и тъжат с нас в дните ни черни.

Те споделят с нас мъка и радост,
и сълзи с нас ронят безспир,
но отиде си буйната младост
и животът безгрижен и мил.

Тез, приятели що някога бяха,
вече за нас са чужди, далечни,
забравиха песните, що някога пяха
за дружба и приятели вечни.

                                           20.06.08г
                                           14:40ч

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...