Те имат мен
Уморих се все аз да бъда силна.
Рамото боли ме от толкова подкрепа.
Движейки се по плоскост нестабилна,
всеки да протяга празната си шепа.
Гърбът ми се преви от чуждия товар,
носейки го към целта недостижима.
Искам да се превърна в дребна твар –
малка, свободна и незабележима.
Да нямам сълзи, тревоги и проблеми,
а чуждите по-малко да ми влияят.
Да избягвам техните надежди големи,
че моите способности вечно ще сияят.
Искам и аз поне веднъж да падна
и да видя какво е да съм там – долу.
Дали ще трябва смелост да открадна
или ще получа помощта наготово?
Дали ще се явявам или скривам
от страховете пазачи на моя плен?
Дали и аз все някого ще имам
или единствено те ще имат мен?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
