17 мая 2017 г., 19:31  

Те имат мен

1.7K 5 14

Уморих се все аз да бъда силна.

Рамото боли ме от толкова подкрепа.

Движейки се по плоскост нестабилна,

всеки да протяга празната си шепа.

 

Гърбът ми се преви от чуждия товар,

носейки го към целта недостижима.

Искам да се превърна в дребна твар –

малка, свободна и незабележима.

 

Да нямам сълзи, тревоги и проблеми,

а чуждите по-малко да ми влияят.

Да избягвам техните надежди големи,

че моите способности вечно ще сияят.

 

Искам и аз поне веднъж да падна

и да видя какво е да съм там – долу.

Дали ще трябва смелост да открадна

или ще получа помощта наготово?

 

Дали ще се явявам или скривам

от страховете пазачи на моя плен?

Дали и аз все някого ще имам

или единствено те ще имат мен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надявам се да си прав, Пи!
    Не бих отказала такъв съд, Иване! Особено, ако имам помощник за пълненето му с обич. Изключително красив и трогателен коментар, за който съм ти силно признателна!
  • Искаш ли да имаш съд, със упование да го напълниш?
    Нима без дъно, даже с дъх, душата му със обич ще изпълниш?

    Благодаря ти за всичките думи, така чудно сплетени, Биби!
  • Ще се имате!
  • Дори само коментари като твоят, Нежност, се явяват тази така жадувана ръка.
    Благодаря, че я протегна към мен!
  • Голяма сила и много човечност има в този образ. Когато се раздаваш така, в един момент ще се появи ръка, която да даде същото.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...