6 oct 2018, 0:55

Театрална рулетка

  Poesía » Otra
643 0 5

Аз светлините ярки ще запаля

в театъра – за да ви забавлявам.

Там образи прекрасни се играят –

на шута, на кралицата, на краля.

 

А ролите им пак ще се раздават

и вече до безумие аз прося,

кармата дето с ролята ще нося,

злокобна мене да не ми се пада!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че се спряхте тук Светулка, Таня! Това е магия, изпълнявана от хора с кауза, затова заслужават уважение! Поздрави
  • Хареса ми, Дани, защото това е самата истина, артистът се идентифицира с ролите, които е изиграл, за да забавлява публиката. Това го има като усещане, има го и при Васил Михайлов с ролята му на Капитан Петко Войвода и при Коста Цонев в ролята на Дон Кихот, при Стефан Данаилов, тук не е нужно даже да посочвам, а от по-съвременните актьори и артисти сами може да се сетите. Браво, Дани!
  • Интересно наричане!
  • Благодаря ти, Катя, и аз съм бил ученически актьор – много беше хубаво. Поздрави и хубав уикенд от мен
  • Хареса ми стиха ти, Данаил!
    Като ученичка съм участвала в няколко театрални постановки
    и независимо от ролята усещането е невероятно...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...