25 may 2010, 18:33

Театрално време

  Poesía » Otra
910 0 1

Забравила бях какво означава
три дни, да нямаш покой
дали зрителят се забавлява
с театъра от кукли твой.

Забравила бях, че купона
не е основната част.
По-важно е, вярвай, салона
да изпадне във екстаз.

Забравила бях, че тъгата,
заедно с умора и гняв,
изчезват след тъмнината
като видиш, че всеки е прав.

Забравила бях радостта,
която напира във мене
и нищо друго на света
не би сменило театралното ни време.

 

25.05.2010г.

Посветено на КТС"Импресия"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...