25 may 2010, 18:33

Театрално време

  Poesía » Otra
903 0 1

Забравила бях какво означава
три дни, да нямаш покой
дали зрителят се забавлява
с театъра от кукли твой.

Забравила бях, че купона
не е основната част.
По-важно е, вярвай, салона
да изпадне във екстаз.

Забравила бях, че тъгата,
заедно с умора и гняв,
изчезват след тъмнината
като видиш, че всеки е прав.

Забравила бях радостта,
която напира във мене
и нищо друго на света
не би сменило театралното ни време.

 

25.05.2010г.

Посветено на КТС"Импресия"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...