May 25, 2010, 6:33 PM

Театрално време

  Poetry » Other
909 0 1

Забравила бях какво означава
три дни, да нямаш покой
дали зрителят се забавлява
с театъра от кукли твой.

Забравила бях, че купона
не е основната част.
По-важно е, вярвай, салона
да изпадне във екстаз.

Забравила бях, че тъгата,
заедно с умора и гняв,
изчезват след тъмнината
като видиш, че всеки е прав.

Забравила бях радостта,
която напира във мене
и нищо друго на света
не би сменило театралното ни време.

 

25.05.2010г.

Посветено на КТС"Импресия"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...