12 dic 2008, 22:32

Театър

  Poesía
686 0 2

Мислиш, че можеш да ме имаш лесно,

театър, маска и всичко е наред,

казваш всичко е чудесно,

знаеш - можеш и без мен.

 

Но понякога живота не е само сцена,

мислиш, че играеш, а всъщност си статист,

за теб съм поредната мишена,

а за мен си просто лош артист.

 

Живееш в заблуда, изгубен в себе си дълбоко

и аз не съм тази, която ще ти подаде ръка,

аз искам просто да летя високо,

а ти си  заклещен от реалността.

 

Не ме е страх да остана сама,

на силна се преструвам, също кат теб,

и дори да живея дълбоко под повърхността

аз ще пречупя дебелия лед.

 

Аз ще летя без страх, че ще падна,

ще бъда истинска, без капка преструвки,

щастието чакано от живота ще открадна

и ще пилея, обещавам, истински усмивки.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нямам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...