12 dic 2008, 22:32

Театър 

  Poesía
555 0 2

Мислиш, че можеш да ме имаш лесно,

театър, маска и всичко е наред,

казваш всичко е чудесно,

знаеш - можеш и без мен.

 

Но понякога живота не е само сцена,

мислиш, че играеш, а всъщност си статист,

за теб съм поредната мишена,

а за мен си просто лош артист.

 

Живееш в заблуда, изгубен в себе си дълбоко

и аз не съм тази, която ще ти подаде ръка,

аз искам просто да летя високо,

а ти си  заклещен от реалността.

 

Не ме е страх да остана сама,

на силна се преструвам, също кат теб,

и дори да живея дълбоко под повърхността

аз ще пречупя дебелия лед.

 

Аз ще летя без страх, че ще падна,

ще бъда истинска, без капка преструвки,

щастието чакано от живота ще открадна

и ще пилея, обещавам, истински усмивки.

 

 

 

© Нямам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??