12.12.2008 г., 22:32 ч.

Театър 

  Поезия
5.0 (3)
600 0 2
Мислиш, че можеш да ме имаш лесно,
театър, маска и всичко е наред,
казваш всичко е чудесно,
знаеш - можеш и без мен.
Но понякога живота не е само сцена,
мислиш, че играеш, а всъщност си статист,
за теб съм поредната мишена,
а за мен си просто лош артист.
Живееш в заблуда, изгубен в себе си дълбоко
и аз не съм тази, която ще ти подаде ръка,
аз искам просто да летя високо,
а ти си заклещен от реалността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Всички права запазени

Предложения
  • Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...
  • Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...

Още произведения »