Dec 12, 2008, 10:32 PM

Театър

  Poetry
684 0 2

Мислиш, че можеш да ме имаш лесно,

театър, маска и всичко е наред,

казваш всичко е чудесно,

знаеш - можеш и без мен.

 

Но понякога живота не е само сцена,

мислиш, че играеш, а всъщност си статист,

за теб съм поредната мишена,

а за мен си просто лош артист.

 

Живееш в заблуда, изгубен в себе си дълбоко

и аз не съм тази, която ще ти подаде ръка,

аз искам просто да летя високо,

а ти си  заклещен от реалността.

 

Не ме е страх да остана сама,

на силна се преструвам, също кат теб,

и дори да живея дълбоко под повърхността

аз ще пречупя дебелия лед.

 

Аз ще летя без страх, че ще падна,

ще бъда истинска, без капка преструвки,

щастието чакано от живота ще открадна

и ще пилея, обещавам, истински усмивки.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...