18 sept 2008, 11:27

Театър

  Poesía
935 0 11
Завесата се вдига. Светлина
залива подредените декори
и в миг, забравил страх и самота,
на сцената изправя се актьорът.
Играта е приел като съдба,
все нова пиеса публиката иска.
Усмихва се, в очите му - сълза...
По-жив ли си на сцената, артисте?
И колко ли герои си създал,
изстрадал ли си всяка твоя роля...
В измисления образ си познал
и смях, и болка - чужда или своя.
На теб са спрени блеснали очи -
прекрасен си, душите ни докосваш,
накарал всичко в теб да замълчи,
и с ролята си само омагьосваш.

Изпращат те с аплаузи и цветя.
Навън те среща злобно леден вятър,
но... нищо. Ти познаваш го това.
Животът и без сцена е театър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...