22 abr 2009, 11:47

Театър

  Poesía » Civil
1.4K 1 1

Душевноболен свят,
пълен с лъжа и омраза,
те всички мислят, че летят,
без да усещат как падат.

 

Доспехирани, гримирани, маскирани,
изкуствено щастливи, безгрешни,
роби на самите себе си...
Толкова прокажени и смешни.

 

В облак от уплаха
тихо пристъпвам към тях
грозен, комичен и свит,
да си различен е грях.

 

В моя театър
от клоуни няма нужда,
искам светлина, актьори, спектакъл,
дето сетивата възбужда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ShamelessDreams Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бунтарско излъчване има този стих, хареса ми

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...