Театър

22 abr 2009, 11:47

Poesía » Civil

1201 1 1

Душевноболен свят,
пълен с лъжа и омраза,
те всички мислят, че летят,
без да усещат как падат.
Доспехирани, гримирани, маскирани,
изкуствено щастливи, безгрешни,
роби на самите себе си...
Толкова прокажени и смешни.
В облак от уплаха
тихо пристъпвам към тях
грозен, комичен и свит,
да си различен е грях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Театър

Искате да прочетете повече?

Propuestas