22 abr 2009, 11:47

Театър

  Poesía » Civil
1.4K 1 1

Душевноболен свят,
пълен с лъжа и омраза,
те всички мислят, че летят,
без да усещат как падат.

 

Доспехирани, гримирани, маскирани,
изкуствено щастливи, безгрешни,
роби на самите себе си...
Толкова прокажени и смешни.

 

В облак от уплаха
тихо пристъпвам към тях
грозен, комичен и свит,
да си различен е грях.

 

В моя театър
от клоуни няма нужда,
искам светлина, актьори, спектакъл,
дето сетивата възбужда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ShamelessDreams Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бунтарско излъчване има този стих, хареса ми

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...