Театър

Apr 22, 2009, 11:47 AM

Poetry » Civilian

1194 1 1

Душевноболен свят,
пълен с лъжа и омраза,
те всички мислят, че летят,
без да усещат как падат.
Доспехирани, гримирани, маскирани,
изкуствено щастливи, безгрешни,
роби на самите себе си...
Толкова прокажени и смешни.
В облак от уплаха
тихо пристъпвам към тях
грозен, комичен и свит,
да си различен е грях. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Театър

Want to read more?

Random works