Душевноболен свят,
пълен с лъжа и омраза,
те всички мислят, че летят,
без да усещат как падат.
Доспехирани, гримирани, маскирани,
изкуствено щастливи, безгрешни,
роби на самите себе си...
Толкова прокажени и смешни.
В облак от уплаха
тихо пристъпвам към тях
грозен, комичен и свит,
да си различен е грях.
В моя театър
от клоуни няма нужда,
искам светлина, актьори, спектакъл,
дето сетивата възбужда.
© ShamelessDreams All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
