Театър
Душевноболен свят,
пълен с лъжа и омраза,
те всички мислят, че летят,
без да усещат как падат.
Доспехирани, гримирани, маскирани,
изкуствено щастливи, безгрешни,
роби на самите себе си...
Толкова прокажени и смешни.
В облак от уплаха
тихо пристъпвам към тях
грозен, комичен и свит,
да си различен е грях.
В моя театър
от клоуни няма нужда,
искам светлина, актьори, спектакъл,
дето сетивата възбужда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ShamelessDreams Всички права запазени
