От сенките на нощ,
от сенките на време
- бял до снежност
пак трепти -
древният театър.
Хор не пее.
Няма го трагичният рефрен
на стария канон
хор - актьор.
Нито веселата песен,
ни ефирен танц.
Старите, прочути
поети и артисти -
в мрамор увековечени
- гледат на света
пак от театрална висота
- но днес безлики!
Мелпомена, Аполон и Дионис
не свеждат чело над
затихналите редове.
Театърът - немее...
А толкова картини ти
редят
всесилните, всевластни
богове!
Заживява нов живот
полукръглият амфитеатър.
Под светлината на
електрическия скиптър
- сипват се видения и нрави...
На ред, на каменна седалка
сядаш -
да подириш пак след
векове
- изгубения ритъм на античната
неприкосновеност!
05.10.84
© Валери Качов Todos los derechos reservados