Театър

От сенките на нощ,

от сенките на време

- бял до снежност

  пак трепти -

древният театър.

Хор не пее.

Няма го трагичният рефрен

на стария канон

     хор - актьор.

Нито веселата песен, 

ни ефирен танц.

Старите, прочути

поети и артисти -

в мрамор увековечени

- гледат на света

пак от театрална висота

- но днес безлики!

 Мелпомена, Аполон и Дионис

не свеждат чело над

затихналите редове.

Театърът - немее...

А толкова картини ти

  редят

всесилните, всевластни

  богове!

Заживява нов живот

полукръглият амфитеатър.

Под светлината на

електрическия скиптър

- сипват се видения и нрави...

На ред, на каменна седалка

  сядаш  -

да подириш пак след

  векове

- изгубения ритъм на античната

  неприкосновеност!

05.10.84