17.02.2009 г., 14:48

Театър

667 0 0
 

     Театър

 

От сенките на нощ,

от сенките на време

- бял до снежност

  пак трепти -

древният театър.

Хор не пее.

Няма го трагичният рефрен

на стария канон

     хор - актьор.

Нито веселата песен, 

ни ефирен танц.

Старите, прочути

поети и артисти -

в мрамор увековечени

- гледат на света

пак от театрална висота

- но днес безлики!

 Мелпомена, Аполон и Дионис

не свеждат чело над

затихналите редове.

Театърът - немее...

А толкова картини ти

  редят

всесилните, всевластни

  богове!

Заживява нов живот

полукръглият амфитеатър.

Под светлината на

електрическия скиптър

- сипват се видения и нрави...

На ред, на каменна седалка

  сядаш  -

да подириш пак след

  векове

- изгубения ритъм на античната

  неприкосновеност!

 

05.10.84

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...