Театър.
Завесата се вдигна и настана тишина,
излезе актьорът и прониза тази нищина.
Дума след дума завладя сърцето на всеки,
а след всичко това се показа и тя.
Излезе красиво момиче със стихия,
започна да опсипва сцената красива.
На думи ще се обичаме ден-два,
ще стават месец-два,
ще се обичаме с думи непотребни,
ще казваме обичам те на всеки,
щом не можеш да обичаш,
щом не разбираш любовта
не създавай илюзии за красота.
Завесата падна, тишина настана,
мислех аз с колко болка го каза,
дете с красиви очи,
дете, което накара залата да мълчи,
дете, което говореше от сърце,
думи останали дълбоко във всяко сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Едмона Нейчева Todos los derechos reservados
