Театър.
Завесата се вдигна и настана тишина,
излезе актьорът и прониза тази нищина.
Дума след дума завладя сърцето на всеки,
а след всичко това се показа и тя.
Излезе красиво момиче със стихия,
започна да опсипва сцената красива.
На думи ще се обичаме ден-два,
ще стават месец-два,
ще се обичаме с думи непотребни,
ще казваме обичам те на всеки,
щом не можеш да обичаш,
щом не разбираш любовта
не създавай илюзии за красота.
Завесата падна, тишина настана,
мислех аз с колко болка го каза,
дете с красиви очи,
дете, което накара залата да мълчи,
дете, което говореше от сърце,
думи останали дълбоко във всяко сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едмона Нейчева Всички права запазени
