edmona (Едмона Нейчева)
43 3
12.11.2016 г., 22:02 ч.

Театър. 

  Поезия » Свободен стих
621 1 2

Завесата се вдигна и настана тишина,
излезе актьорът и прониза тази нищина.
Дума след дума завладя сърцето на всеки,
а след всичко това се показа и тя.
Излезе красиво момиче със стихия,
започна да опсипва сцената красива.

На думи ще се обичаме ден-два,
ще стават месец-два,
ще се обичаме с думи непотребни,
ще казваме обичам те на всеки,
щом не можеш да обичаш,
щом не разбираш любовта
не създавай илюзии за красота.

Завесата падна, тишина настана,
мислех аз с колко болка го каза,
дете с красиви очи,
дете, което накара залата да мълчи,
дете, което говореше от сърце,
думи останали дълбоко във всяко сърце.


 

© Едмона Нейчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Стихотворение, излязло от дълбините на душата и вдъхновено, от онези преживявания в живота, които са единствени, незабравими..., моменти на
    прозрения...!
Предложения
: ??:??