edmona (Едмона Нейчева)
43 3
12 нояб. 2016 г., 22:02

Театър. 

  Поэзия » Свободный стих
691 1 2

Завесата се вдигна и настана тишина,
излезе актьорът и прониза тази нищина.
Дума след дума завладя сърцето на всеки,
а след всичко това се показа и тя.
Излезе красиво момиче със стихия,
започна да опсипва сцената красива.

На думи ще се обичаме ден-два,
ще стават месец-два,
ще се обичаме с думи непотребни,
ще казваме обичам те на всеки,
щом не можеш да обичаш,
щом не разбираш любовта
не създавай илюзии за красота.

Завесата падна, тишина настана,
мислех аз с колко болка го каза,
дете с красиви очи,
дете, което накара залата да мълчи,
дете, което говореше от сърце,
думи останали дълбоко във всяко сърце.


 

© Едмона Нейчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Стихотворение, излязло от дълбините на душата и вдъхновено, от онези преживявания в живота, които са единствени, незабравими..., моменти на
    прозрения...!
Предложения
: ??:??