20 dic 2020, 9:10

Театърът е празен...

1K 1 3

Театърът е празен... На ръба

на сцената съм седнал в мрака

и преживявам не една съдба,

която истината недочака.

 

От срещите, разделите, във драма

животът тука бурно въплътен

илюзия остава си голяма

и всяко утре ще е просто ден.

 

И грижите, лъжите - там, отвън

с каква надежда силна ще пропъдиш,

че все повтаря призракът без сън:

" Да бъдеш или да не бъдеш... " . *

 

Едничка, Музо моя... само ти

нашепваш с нежен глас: " Бъди! " .

 

 

 

* Из " Хамлет "  У. Шекспир

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...