Театърът е празен...
Театърът е празен... На ръба
на сцената съм седнал в мрака
и преживявам не една съдба,
която истината недочака.
От срещите, разделите, във драма
животът тука бурно въплътен
илюзия остава си голяма
и всяко утре ще е просто ден.
И грижите, лъжите - там, отвън
с каква надежда силна ще пропъдиш,
че все повтаря призракът без сън:
" Да бъдеш или да не бъдеш... " . *
Едничка, Музо моя... само ти
нашепваш с нежен глас: " Бъди! " .
* Из " Хамлет " У. Шекспир
© Асенчо Грудев All rights reserved.
