20 дек. 2020 г., 09:10

Театърът е празен...

1K 1 3

Театърът е празен... На ръба

на сцената съм седнал в мрака

и преживявам не една съдба,

която истината недочака.

 

От срещите, разделите, във драма

животът тука бурно въплътен

илюзия остава си голяма

и всяко утре ще е просто ден.

 

И грижите, лъжите - там, отвън

с каква надежда силна ще пропъдиш,

че все повтаря призракът без сън:

" Да бъдеш или да не бъдеш... " . *

 

Едничка, Музо моя... само ти

нашепваш с нежен глас: " Бъди! " .

 

 

 

* Из " Хамлет "  У. Шекспир

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...