Театърът е празен...

20.12.2020 г., 9:10 ч.

Поезия » Строги форми

571 1 3

Театърът е празен... На ръба

на сцената съм седнал в мрака

и преживявам не една съдба,

която истината недочака.

От срещите, разделите, във драма

животът тука бурно въплътен

илюзия остава си голяма

и всяко утре ще е просто ден.

И грижите, лъжите - там, отвън

с каква надежда силна ще пропъдиш,

че все повтаря призракът без сън:

" Да бъдеш или да не бъдеш... " . *

Едничка, Музо моя... само ти

нашепваш с нежен глас: " Бъди! " .

* Из " Хамлет " У. Шекспир

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.