16 jul 2017, 19:14

Теб още те няма

678 0 2

                                                 Теб още те няма

                                         Тъжна е Луната без теб.

                                          Облачна пелена скрива лицето ѝ,

                                          защото теб още те няма.

 

                                          Плаче реката за теб.

                                          Водата бучи, спори с нощта

                                          и не спират сълзите ѝ,

                                          защото теб още те няма.

 

                                          Планината също не заспива.

                                          Върховете умислено свеждат чела.

                                          Бели петна сняг по тях тихо се топят от болка,

                                          защото теб още те няма.

 

                                          И птиците умислени замлъкват,

                                          търсят те за "лека нощ",

                                          приютяват се в гнездата си.

                                          Само аз съм сама.Душата ми ридае,

                                          защото теб още те няма....  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...