16.07.2017 г., 19:14

Теб още те няма

677 0 2

                                                 Теб още те няма

                                         Тъжна е Луната без теб.

                                          Облачна пелена скрива лицето ѝ,

                                          защото теб още те няма.

 

                                          Плаче реката за теб.

                                          Водата бучи, спори с нощта

                                          и не спират сълзите ѝ,

                                          защото теб още те няма.

 

                                          Планината също не заспива.

                                          Върховете умислено свеждат чела.

                                          Бели петна сняг по тях тихо се топят от болка,

                                          защото теб още те няма.

 

                                          И птиците умислени замлъкват,

                                          търсят те за "лека нощ",

                                          приютяват се в гнездата си.

                                          Само аз съм сама.Душата ми ридае,

                                          защото теб още те няма....  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...