Теб те няма

11 feb 2009, 1:13

Poesía » De amor

651 1 2

Теб те няма

Сърцето ранено бие в гърдите,

а след теб сиви са дните,

очите ми пътя не виждат,

давят се те в сълзите.

Блясък в косите ми няма,

а душата от студ е скована.

Краката треперят,

ръцете милеят -

отново в огън заради теб аз живея.

Нощта настъпва, а сънят ми бяга,

теб те няма - пак ми взе душата,

помежду ни лед и студ,

люти бури сърцето рушат,

мълния пътя разделя - "Дали пак ще живея"?

А ти пак спокоен обръщаш се бавно,

докато моят поглед изпива те жадно.

Тичам след теб във времето кално

и ръце да те хвана протягам аз жално.

И пак безутешна,

от болка сломена, падам в локва с кръв утаена!

Затварям очите

и спирам дъха си - "Не ще чуя аз пак смеха си!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.