Теб те няма
Теб те няма
Сърцето ранено бие в гърдите,
а след теб сиви са дните,
очите ми пътя не виждат,
давят се те в сълзите.
Блясък в косите ми няма,
а душата от студ е скована.
Краката треперят,
ръцете милеят -
отново в огън заради теб аз живея.
Нощта настъпва, а сънят ми бяга,
теб те няма - пак ми взе душата,
помежду ни лед и студ,
люти бури сърцето рушат,
мълния пътя разделя - "Дали пак ще живея"?
А ти пак спокоен обръщаш се бавно,
докато моят поглед изпива те жадно.
Тичам след теб във времето кално
и ръце да те хвана протягам аз жално.
И пак безутешна,
от болка сломена, падам в локва с кръв утаена!
Затварям очите
и спирам дъха си - "Не ще чуя аз пак смеха си!"
© Христа Николова All rights reserved.
