7 sept 2007, 15:51

Теб те няма тази нощ, ще ме топли цигара...

  Poesía
1.3K 0 3
Теб те няма тази нощ,
ще ме топли цигара,
ще те търся в дима й,
ще вдишвам, за да те намеря,
повярвай, това не нея, а мен
истински разгаря...

Както при всяко вдишване
върха на цигарата се нажежава,
така и аз, пуша, спомням си за теб
и всеки спомен все повече ме гори...
Главата ми натежава,
сърцето ме боли...

Разбрахме се с тази цигара,
че ще я пуша за теб,
дори тя ти завидя, заревнува...
Аз се развълнувах,
все пак говорим за теб,
ръката ми затрепера -

десет клечки счупих под ред...
Най-накрая успях - пламък,
дори се зарадвах -  
без теб съм жалък...
Този дом ми е пепелник,
май вече съм фас, ела поне да ме изгасиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любовник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...