18 nov 2009, 23:22

Тече си реката

1K 0 13

Животът върви си, река бързотечна,
завихряща бързеи слепи. Поврат.
Повличаща клони и дънери тежки
коритото следва, не тъжен обрат.

Тече си реката през ниви, поляни.
Минава през урви. Пробива скали.
Понякога бурно превзема деня ни,
а друг път нехайно във нощите спи.

Когато е тъжна, със ярост  излива
в неусвес водите - трещи и крещи.
Тогава  съдбата с  уроци  пенливи
ни  учи  да  пазим  брега  от  беди.

Бълбука  водата, когато  е  жива,
проблясват във  нея  засмени лъчи.
И водните кончета с песен красива
завихрят я в танц и рисуват звезди.

Тече си реката... животът във нея
от извор до... устие морско  върви.
Да можем да следваме ние съдбата,
потокът  ни  води  по  верни  следи. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докато четях се почувствах река, много внушаващо и живо!
    Поздравления!
  • Страхотно си описала, Танюш, и рецепта даваш Мъдра си! Прекрасен стих! С много обич!
  • Когато е тъжна, със ярост излива
    в неусвес водите - трещи и крещи.
    Тогава съдбата с уроци пенливи
    ни учи да пазим брега от беди.
    ----------
    Да си остане бистра и непресъхваща!!!!
  • Хубаво пишеш!
  • Искрени поздравления!!!
    Много е хубаво!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...