Тече си реката
Животът върви си, река бързотечна,
завихряща бързеи слепи. Поврат.
Повличаща клони и дънери тежки
коритото следва, не тъжен обрат.
Тече си реката през ниви, поляни.
Минава през урви. Пробива скали.
Понякога бурно превзема деня ни,
а друг път нехайно във нощите спи.
Когато е тъжна, със ярост излива
в неусвес водите - трещи и крещи.
Тогава съдбата с уроци пенливи
ни учи да пазим брега от беди.
Бълбука водата, когато е жива,
проблясват във нея засмени лъчи.
И водните кончета с песен красива
завихрят я в танц и рисуват звезди.
Тече си реката... животът във нея
от извор до... устие морско върви.
Да можем да следваме ние съдбата,
потокът ни води по верни следи.
© Таня Мезева All rights reserved.
Мъдра си! Прекрасен стих! С много обич! 
