7 mar 2010, 21:26

Технология на поезията

  Poesía » Otra
1.2K 0 16

 

Технология на поезията

 

Понякога ей тъй,

че и както си стоя,

музата ме блъсне

във  сърцето.

Тя, музата, коварна е

и  винаги се цели

във  сърцето.

Тогава  целият ти  ум

подвластен е

и  води го сърцето.

 

Та, казах  Ви, понякога

ей тъй и както си стоя,

тя,  музата, спохожда ме

и  почвам да творя,

да пиша напосоки

и не  знам

какво надраскал съм

върху листа.

Минават дни

и го откривам. Чета.

Като написано от  друг е.

 

Но този друг

познава ме добре

и пише  стилно,

не както  пиша  аз,

но мойте мисли, чувства

предава  удивително и точно.

Дали пък раздвоен съм,

че понякога ей тъй,

че и както си стоя,

тя, музата, проклетница омайна,

ме блъсва във сърцето.

 

ЕТ МАЧИБО 2010

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Проклетница омайна... хареса ми!
  • Ей тъй, просто ...ми хареса!
  • А може би и двете. Болката - знаеш ли - тя енай силния двигател който познавам. Другата Джейни тяев теб и е най добрия типриятел. Нищо , че понякога си мислиш , че по голям враг нямаш. Знаеш лине епо различно и при мен , предполагам и при другите. Просто не всеки застава искрен пред себеси като теб и си гопризнава. Но тованищо не променя, само остава факта , че един човек се е самозалъгал Поздравявам те за това което създаваш. За мен то е усещане , а усещането според мен е по вярно от всеки смисъл
  • "Та, казах Ви, понякога

    ей тъй и както си стоя,

    тя, музата, спохожда ме

    и почвам да творя,

    да пиша напосоки

    и не знам

    какво надраскал съм

    върху листа.

    Минават дни

    и го откривам. Чета

    Като написано от друг е."Аз точно това имах впредвид
    И при мен е почти същото!...но болката винаги я помня, а точно нея искам да забравя, да я заглуша. Мислех си, че пишеики тя ще заглъне, но уви...или не трябва да пиша, или да пиша, но с другата Джейни, която живее в мен!


  • Благодаря Ви Джейн Кремена. Аз се усмихвам, обичам да се усмихвам. А и не страдам от комплекси. Не се и опитвам излишно да скромнича, скромноста е добродетел за тези които нямат други качества. Джейн - не редя поезия като синци - тя идва. Просто идва - проклетницата - муза. Както казва Кремена блъснели те - можеш да го напишеш всякак. Като любовта е - блъсва те внезапно , но затова пък не може да се скрие - личи от километри. Харесвам поезията Ви - непренудена и истинска. Спирам се редовно при вас. Иииииииии често когато искам нядой да се почувства добре му пращам ваши редове, естествено като ваше творчество. Надявам се, че ще ми позволите това - сега имам възможвостта да го поискам от вас. А моята технология - тя е технология на усещането, технология на инпулса - обичам съблазнителния стих. Дяволски съблазнителния, първичен, леко недодялан, но съблазнителен и истински стих, който не се вписва в общоприетите норми. Много сте мили благодаря Ви

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...