Технология на поезията
Понякога ей тъй,
че и както си стоя,
музата ме блъсне
във сърцето.
Тя, музата, коварна е
и винаги се цели
във сърцето.
Тогава целият ти ум
подвластен е
и води го сърцето.
Та, казах Ви, понякога
ей тъй и както си стоя,
тя, музата, спохожда ме
и почвам да творя,
да пиша напосоки
и не знам
какво надраскал съм
върху листа.
Минават дни
и го откривам. Чета.
Като написано от друг е.
Но този друг
познава ме добре
и пише стилно,
не както пиша аз,
но мойте мисли, чувства
предава удивително и точно.
Дали пък раздвоен съм,
че понякога ей тъй,
че и както си стоя,
тя, музата, проклетница омайна,
ме блъсва във сърцето.
ЕТ МАЧИБО 2010
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени