7.03.2010 г., 21:26

Технология на поезията

1.2K 0 16

 

Технология на поезията

 

Понякога ей тъй,

че и както си стоя,

музата ме блъсне

във  сърцето.

Тя, музата, коварна е

и  винаги се цели

във  сърцето.

Тогава  целият ти  ум

подвластен е

и  води го сърцето.

 

Та, казах  Ви, понякога

ей тъй и както си стоя,

тя,  музата, спохожда ме

и  почвам да творя,

да пиша напосоки

и не  знам

какво надраскал съм

върху листа.

Минават дни

и го откривам. Чета.

Като написано от  друг е.

 

Но този друг

познава ме добре

и пише  стилно,

не както  пиша  аз,

но мойте мисли, чувства

предава  удивително и точно.

Дали пък раздвоен съм,

че понякога ей тъй,

че и както си стоя,

тя, музата, проклетница омайна,

ме блъсва във сърцето.

 

ЕТ МАЧИБО 2010

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Проклетница омайна... хареса ми!
  • Ей тъй, просто ...ми хареса!
  • А може би и двете. Болката - знаеш ли - тя енай силния двигател който познавам. Другата Джейни тяев теб и е най добрия типриятел. Нищо , че понякога си мислиш , че по голям враг нямаш. Знаеш лине епо различно и при мен , предполагам и при другите. Просто не всеки застава искрен пред себеси като теб и си гопризнава. Но тованищо не променя, само остава факта , че един човек се е самозалъгал Поздравявам те за това което създаваш. За мен то е усещане , а усещането според мен е по вярно от всеки смисъл
  • "Та, казах Ви, понякога

    ей тъй и както си стоя,

    тя, музата, спохожда ме

    и почвам да творя,

    да пиша напосоки

    и не знам

    какво надраскал съм

    върху листа.

    Минават дни

    и го откривам. Чета

    Като написано от друг е."Аз точно това имах впредвид
    И при мен е почти същото!...но болката винаги я помня, а точно нея искам да забравя, да я заглуша. Мислех си, че пишеики тя ще заглъне, но уви...или не трябва да пиша, или да пиша, но с другата Джейни, която живее в мен!


  • Благодаря Ви Джейн Кремена. Аз се усмихвам, обичам да се усмихвам. А и не страдам от комплекси. Не се и опитвам излишно да скромнича, скромноста е добродетел за тези които нямат други качества. Джейн - не редя поезия като синци - тя идва. Просто идва - проклетницата - муза. Както казва Кремена блъснели те - можеш да го напишеш всякак. Като любовта е - блъсва те внезапно , но затова пък не може да се скрие - личи от километри. Харесвам поезията Ви - непренудена и истинска. Спирам се редовно при вас. Иииииииии често когато искам нядой да се почувства добре му пращам ваши редове, естествено като ваше творчество. Надявам се, че ще ми позволите това - сега имам възможвостта да го поискам от вас. А моята технология - тя е технология на усещането, технология на инпулса - обичам съблазнителния стих. Дяволски съблазнителния, първичен, леко недодялан, но съблазнителен и истински стих, който не се вписва в общоприетите норми. Много сте мили благодаря Ви

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...